Чао, ма!
Ама...
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Неборът шарен,
лакват рулата ми,
кучи горият.
Ваше сърцата,
те са заедно, но са последен път.
Браво!
Те са т'ва да времето как да спра,
късно е вече.
Те са заедно, но са последен път.
Откакто свят светува,
тежък се концерува,
момичето е дадено на друг
Ей!
Всяка нов средя му щидаш, д'ама
Спомен рада ти ще му бъдеш, чао, ма
Чео!
Циганинка хубича,
зная дош, не знам
Циганинка страда,
щом остане сам
Тя ще завине утре,
някъде там на юг
Обречена да е,
жена на друг
Всяка нов средя му щидаш, д'ама
Спомен рада ти ще му бъдеш, чао, ма
Чео!
Циганинка хубича,
зная дош, не знам
Циганинка страда,
щом остане сам
Тя ще завине утре,
някъде там на юг
Обречена да е,
жена на друг
Ей!
Тя го разшаря,
пак пътува,
тъмни очи горят
Плачат сърцата,
не са за едно дно,
за последен път
Откакто свят светува,
тежък закон целува
Хубичето е дадено на друг
Всяка нов средя му ще идваш, д'ама
Спомен рада ти ще му бъдеш, чао, ма
Спомен рада ти ще му бъдеш, чао, ма
Циганинка хубича,
зная дош, не знам
Циганинка страда,
щом остане сам
Тя ще завине утре,
някъде там на юг
Обречена да е,
жена на друг
Всяка нов средя му ще идваш, чао, ма
Спомен рада ти ще му бъдеш, чао, ма
Циганинка хубича,
зная дош, не знам
Циганинка страда,
щом остане сам
Тя ще завине утре,
някъде там на юг
Обречена да е,
жена на друг
Всяка нов средя му ще идваш, чао, ма
Спомен рада ти ще му бъдеш, чао, ма
Циганинка хубича,
зная дош, не знам
Циганинка страда,
щом остане сам
Тя ще завине утре,
някъде там на юг
Обречена да е,
жена на друг
Циганинка хубича,
зная дош, не знам
Циганинка страда,
щом остане сам