Табора шаре, пак пътуват, ни очи горят.
Плачат сърцата, те са заедно, но за последен път.
Колко жестока е съдбата, времето как да спрат.
Късно е вече, те са заедно, но за последен път.
Откатко свят светува, тежък закон царува.
Момичето е дадено на друг.
Всяка нощ са нямощи въждяма.
Што не трябва, ти ще му бъдеш жяма.
Циганин как обича, зная, но още знам.
Циганин как страда, що му стане сам.
Тя ще зъбни некоте, някъде там на юг.
Обречена да е жена на друг.
Всяка нощ са нямощи въждяма.
Што не трябва, ти ще му бъдеш жяма.
Циганин как обича, зная, но още знам.
Циганин как страда, що му стане сам.
Тя ще зъбни некоте, някъде там на юг.
Обречена да е жена на друг.
АААААА!!!
Нямо решане ни, бат пътувате ми.
Очи горят, плачат сърцата.
Не са заедно но, за последен път.
От нахтя свят светува, тежък изакон царува.
Момичито е давено на друг.
Всяка нощ сънявам ще има жяма.
Вспомен рама ти ще го бъде жяма.
Циганинка обичам, зная но още знам.
Циганинка страда, щото стане сам.
Тя ще завире утре, някъде там на юг.
Момичито е давено на друг.
Всяка нощ сънявам ще има жяма.
Вспомен рама ти ще го бъде жяма.
Циганинка обичам, зная но още знам.
Циганинка страда, щото стане сам.
Тя ще завире утре, някъде там на юг.
Момичито е давено на друг.
Всяка нощ сънявам ще има жяма.
Вспомен рама ти ще го бъде жяма.
Циганинка обичам, зная но още знам.
Циганинка страда, щото стане сам.
Тя ще завире утре, някъде там на юг.
От вече на вече на друг.