Сега се връщаме
Един към друг,
без помери като начало.
Сега не чувстваме
един към друг,
кога бе за последен звезден миг.
Сега се връщаме
един към друг,
сега не чувстваме
един към друг,
кога е по-добре и ти си склонен да повярваш,
няма хислава, че не можеш да прости.
Няма хислава, че не можеш да прости.
Усмивка да изчезна от лицето ти,
неволно аз потърцих твоя глас.
Полинарни така сърцето ти,
като вълна не го можеш да направя.
Човечко е, да не навишка,
тя не ще ти разбере,
как могу и че тази вяра е жарава,
която можеш там да изгориш.
Ти вярваш силният текложет,
таа прощава,
няма хислав,
че не можеш да простиш.
Ти вярваш силният текложет,
таа прощава,
няма хислав,
че не можеш
да простиш.
