Не съм тъжен, че ме излага. Тъжен съм, защото от сега на татък няма да мога да ти повярвам. Фридрих Ницша
Ей, мечи мои, пак ви съм блокира, и казват, че след теб съм парализира.
Това повтаря се през няколко минути, и ето пак съм отблокиран.
Не мога да повярвам, пак ли съм премахнат, а след малко съм добавен.
Нали повтаряш, че пред всички, че съм мразен, но помни, никога забравен.
Па-па-па-парализиран, най-натигнориран, блокиран, добавен, пред всички пак ли съм мразен.
Ча-ча-ча-чакаш ли го сега, телефона да звъне, и гаден, и мразен, но никога забравен.
Забравен, забравен, забравен.
Забравен, забравен, забравен.
Дойде и този ден, молиш ме накрая, когато тръгнех си дори да не желая.
Каква ирония живота ни предлага, когато тръгнеш тогава страда.
Плака ли ти се сега, поне кажи си, че голямата любов разби си.
Квото ли да кажеш, няма да се върна.
Исках само веднъж да те прегърна.
Па-па-па-парализиран, най-натигнориран, блокиран, добавен, пред всички пак ли съм мразен.
Ча-ча-ча-чакаш ли го сега, телефона да звънне.
И гаден, и мразен, но никога забравен.
Забравен, забравен, забравен.
Забравен, забравен, забравен.
И знаеш ли, и знаеш ли, едно от мене запомни, че веднъж едно нк' Хое обичаше те от сърце.
И знаеш ли, и знаеш ли, едно от мене запомни, че веднъж едно нк' Хое обичаше те от сърце.
Па-па-па парализиран, нали натигнориран, блокиран, добавен, пред всички пак ли съм разрен.
Ча-ча-ча чакаш ли го сега, телефона да звънне, и гаден, и мразен, но никога забравен.
Забравен, забравен, забравен.