ПЕСНЯ НА АЛЕКСАНДРА АЛЕКСАНДРОВ
Нека Боже,
пак отново да го срещна,
да погаля нежно злани буйните коси,
че кипити ме изгаря
кръв гореща
и не може никой вече да ме утеши.
Дай ми Боже, пак асмета да съм с него,
да изпия с жадни устни сините очи,
че гори ме люта
жажда
и копне я
благата ракия в къщи той да подреди.
Тек дошло е вече време,
време ми е да се задомян,
искам с него
да живеян
и не ми е
нищо друго
нужно на света.
Мили Боже, мъка ми е
на душата,
мира немам ден и нощ за него мисля.
Аз те моля, нека той да е съдбата,
дете тук ще ме постигне на земята.
Тек
дошло е вече време,
време ми е да се задомян,
искам с него
да живеян.
и не ми е нищо друго нужно на света.
да живеян.
и не ми е нищо друго нужно на света.
и не ми е нищо друго
нужно на света.
Đang Cập Nhật
Đang Cập Nhật