Око мена си една,
чудних люди,
що ме прата,
а я их само тражим,
да ми успомена врата,
успомена на теба,
да ми скрата ночи пред друга.
И сега ми живота враче,
всичко, което правя си,
но глупо е всеки път,
когато всичко изпъка на себе,
когато живота ти всичко,
а ти неговият лед върнаш.
Когато се с другата пробудя,
само себе преварим.
И сваки път,
като продържас с нин,
дойде ми да не постойим,
да се изгубим.
Уморан от любави.
И сваки път,
като пожелим,
да другото сърце отворим,
врата затворим.
Уморан от любави.
Когато се с другата пробудя,
само себе преварим.
И сваки път,
като продържаш с нин,
дойде ми да не постойим, да се изгубим.
Уморан от любави.
И сваки път,
като пожелим,
да другото сърце отворим, врата затворим.
Уморан
от любави.
Уморан от любави.
Врата затворим.
Уморан
от любави.
Врата затворим.
Уморан от любави.