Ти си любовта, признай, Ти за двама ни поне.
Ти си любовта до край, Днес как' казваш да отрене.
Колко срещи, колко обич в тебе аз открих,
Колко лудовино аз от благито ми бих.
Толкова дълго чаках само, Моя вяра и измамо,
Ти да дойдеш като стих.
Само тебе виках, само тветят ми очи,
Само песента за тебе, моя сън случи.
Любовта е вечно млада, Любовта е вечна клада
И от щастие горчи.
Ти си любовта, признай, Ти за двама ни поне.
Ти си любовта до край, Днес как' казваш да отрене.
Ти си любовта, признай, Ти за двама ни поне.
Ти си любовта до край, Днес как' казваш да отрене.
Колко силно влюбени до тук да сме били,
Любовта по-разно никога не се дели.
Зна единия обичам, малко по-вече обичам,
И до кровът го поли.
Ти си любовта, признай, Ти за двама ни поне.
Ти си любовта до край, Днес как' казваш да отрене.
Ти си любовта до край, Днес как' казваш да отрене.
Ти си любовта, признай, Ти за двама ни поне.
Ти си любовта до край, Днес как' казваш да отрене.
Ти си любовта до край, Днес как' казваш да отрене.
Днес как' казваш да отрене.
Днес как' казваш да отрене.