Уж не хърсам почна плач,
ами беше по-збудло.
Си снима там,
айке спонедме.
Днес види заселен нас.
Ступам, айке тъчка падам.
Ступам, айке тъчка падам.
Пуст ма, скус ма, ако къде би то бил сензус.
Нам прути над природ за наважен.
Аси то пейде,
аси то пейде.
Падна, но к'ста ви дихать буде.
Но мусим поведать,
при чо ма не нехатеш видихать.
А я сталет са дней е,
на т'ото го справ,
отповед ми,
к'ед' са там.
Айте, хорас пейде, айте, прозем не е.
Най-раче сама,
сама дома позерам.
Дай ми часу вяц,
вдяка, ше уж не цитим дес.
Айте, к'со са, съм пришла найс, стратим са.
Видиш то въобец, некеди престанем говорит.
Но видиш то въобец,
чо са дене, оно са дене.
О май гай,
тяжке хвиле, аси то прейде.
Оно са дене, при тях час.
Пей, але при чо са от саду я позерам?
А ай к'ед,
к'жим с тебо,
не в'ем то въобец поведать.
Повед си,
аси то прейде,
аси то прейде,
аси имам час.
Сама научим тяжке хвиле,
тяжке хвиле,
при тях час.