Тихи шепоти спят утрин на гора,
скрита в лъскава тишина.
Сини капки блестят в малката река
с мъждукаща светлина.
Та на деното шепне по витъц вода,
спящата тишина.
Бледи сенки лежат в дънните мъгли,
само вятърът ням крещи.
Речни птици вроят сутришни луни.
В камки скрили не са очи.
Та на деното шепне по витъц вода,
спящата тишина.
Земни поленти дишат над жива река
от спящата тишина.
Шепоти пясъци спят в стръкчета дева
след заспалата тишина.
Сини капки горят в черешната га.
Крият болка в пепълта.
Та на деното шепне по витъц вода,
спящата тишина.
Земни поленти дишат над жива река
от спящата тишина.
От спящата тишина.
Абонирайте се!
