Овай град,
нема слава, как от чужда чера заспът.
Возим се док'ви те знам, после чуд, нехте естат.
Треба време на да знам, какво се ти осетяш.
Треба
време на да кажем речи да от тъгав си глад.
А биде ме сад!
А биде ме сад!
А биде ме сад!
А биде ме сад!
Неки ночи ма съм само тладна.
И до юдра я се изтопим.
Неки ночи ма съм само тладна.
А биде ме сад! А биде ме сад!
А биде ме сад!
А биде ме сад!
Овай град, нема слава, как от чужда чера заспът.
Ти ми ме люби,
как от чужда чера заспът.
