Колко листа падат през есента,
колко лета трябва
за да продължа
да чувствам без страх,
без да гледам назад,
да мога да кажа
обичам.
Вярвам,
че
твойте очи връщат ме пак към онази,
която бях преди.
Вярвам, че
твоите очи връщат ме пак към онази,
онази вечер със теб.
Всичко трепти,
когато гледаш към мен,
когато чувствам, че ти
усещаш ме
и галиш мисъл, че
всичко трепти,
когато гледаш към мен,
Колко ли спомени вече делим,
колкото цяла зима дали ще продължим?
Всеки празлична посока бърви,
но връщам се пак към онази,
онази вечер със теб.
Всичко трепти, когато гледаш към мен,
чувствам, че ти
усещаш ме и галиш мисъл, че всичко трепти,
когато гледаш към мен,
чувствам,
че ти отново имаш всяка част от тялото ми,
от тялото ми.
Пролетай дойде със теб и се моля вече с мен да си,
с мен да си.
От тялото ми, и и и и и.
От тялото ми, и и и и и.
Има всяка, от тялото ми,
и и и и и.
Има всяка, от тялото ми.