Като зебрата, черни и бели, избяга ли дни?
Съживота препускам, препускам в различни страни.
Ти отиваш, аз се върщам,
Теб съновам, друг прегръщам,
Уж съм силен, но треперя те да намеря.
Само една,
обед от рай да обичам,
Само една,
мисля с тъл' ядно да дишам,
Само една,
с нея съм жив и потребен,
Само душа,
имам и тяре за тебе.
Само една,
само една,
само една, Мой на душата си, моя душа.
Колко тайни съм скрила и колко мечти разбилях,
Како ставах без сила, когато ме нямаше в тях.
Колко бяга,
колко спирах,
как се раждах,
как умирах,
Теб те има,
Теб те има,
спри да се губиш.
Само една,
обед от рай да обичам,
Само една,
мисля с тъл' ядно да дишам,
Само една,
с нея съм жив и потребен,
Само душа,
имам и тяре за тебе.
Само една,
само една,
само една, Мой на душата си, моя душа.
Само една,
само една,
само една, Мой на душата си, моя душа.
Само една,
обед от рай да обичам,
Само една,
мисля с тъл' ядно да дишам,
Само една,
с нея съм жив и потребен,
Само душа,
имам и тяре за тебе.
Само една,
само една,
само една Мой на душата си, моя душа.