Ех години,
хубави години,
како стават мързо зад гърба.
Ние не сме май същите безгрижни,
а помъдри и субрижени лица.
Ех години,
хубави години,
падат като есени листа.
Снимките мълчат и ни говорят,
изпълват ни с усмивка и тъга.
Младост,
младост,
как отлиташ,
бързаш,
никого не питаш.
Помени остават само, топлят нашата душа.
Камъка не знае само, що е болто и що тъга е.
Вече не остарява, но пък да не самотан.
Помниш ли, сестрице моя,
карахме се с тебе всеки ден.
Но без тебе аз сега не мога,
ти най-верния приятел си за мен.
Помниш ли, сестрице моя,
първия ни
трепет в любовта.
Малки бяхме, помниш ли тогава,
а сега сиваме деца.
Младост,
младост, как отлиташ, бързаш, никого не питаш.
Спомени остават само,
топлят нашата душа.
Камъка не знае само, що е болто и що тъга е.