�
Този пламък в мен ме движи,
затова не ме грея,
той пред мен е там.
Като пламък съм отвън, отвътре огън кат вулкан.
Искам да пале изкрата,
на който не вярва,
че може.
И само като осъзнаеш,
че ти си безценен,
ще кажеш,
няма да се продам.
Огън, вяра и воля, и слава на Бога, мога.
И надали сме просто хора,
и няма умора,
до края се боря.
Огън ще давам, докат не огасне моя.
Бързо се палим,
бързо горим,
бързи пари,
бързи жени.
Бързаме,
затова първо грешим,
с бързите връзки в бързи коли.
Бързам и аз,
бързаш и ти,
търсим на хъсани дръзки мечти.
Щото бързите дни се напрасти,
броим,
после търсим еги,
докато бършим салзи и въртим се в кръг като пръстени мъсте.
Нали от тая мръсни лъжи,
и вече пръсна ли ти,
истината кръсна ли лъсна,
кажи и първо бързо живей,
после бързо умри,
но се кръстим,
нали,
докато не огаснем един по един.
Един по един.
Колко бързо се запали,
нещо толкова бързо се гаси.
Нека има смисъл, че сме бързи ли.
Всичко тук след нас ще продължи.
Всичко тук след нас ще продължи.
Има ли смисъл, че сме бързи ли?
Когато падне едно дърво в гората,
и никой не е чул, че то пада.
Ладно ли е въобще?
Искам да живее така, че да чуят когато падна.
Така ще знам, че съм оставил нещо
след мен.
Огън, вяра и воля,
и слава на Бога,
мога и нада ли сме просто хора?
И няма умора до края се боря.
Огън ще давам, докато не огасне моя.
Огън.
Огън.
Огън.
И слава на Бога.
Всичко тук след нас ще продължи.
Нека има смисъл, че сме бързи ли.
Всичко тук след нас ще продължи.
Нека има смисъл, че сме бързи ли.