���Нито звук, втори ден, нито пломенОще си тук, а на мен ми приличаш неоспоменСамо споменРазделят ни милите, това леко започва да ми взима силитеЧувам, обичам те, но само по телефонаЛюбов по ветрините, тези истории са ми от любимитеСреща какви ли не, но теб да забравя не могаЗащото ти си вечно там в съзнанието миНе ме караш да не спясниИ понеже телефона ми спрята званиЩе ти го кажа, очи в очиГуби го, губи го, губи го, не съм чай, но губи гоВсеки път щом, всеки път щом, всеки път щом със се сметноАз губя контролАз губя контролГуби го, губи го, губи го, не съм чай, но губи гоВсеки път щом, всеки път щом, всеки път щом със се сметноАз губя контролАз губя контролНямаш време за любов, все за ети тях животМоже би не си готов, но не мога да те пуснаИмаш нужда от урок, думи удрят като токВ любовта ти има строк, който мисля да пропуснаРазделят ни милите, вече започвам да свиквам с обидитеСтанах от силните, да, защото го могаИзгледах ти филмите, въобще не ти вярвам, не съм от наивнитеСрещах какви ли не, но теб да забравя не могаЗащото ти си вечно там в съзнанието миТи ме караш да не спязниИ понеже телефона ми спрята званиЩе ти го кажа, очи в очиГуби го, губи го, губи го, не съм чай, но губи гоВсеки път щом, всеки път щом, всеки път щом със се сметноАз губя контролАз губя контролГуби го, губи го, губи го, не съм чай, но губи гоВсеки път щу, всеки път ще змърде, всеки път щу, все се смедлоАз губя контролАз губя контролГуби го, губи го, губи го, не съм чай, но губи гоВсеки път щу, всеки път щу, всеки път щу, все заежде гордотоАз губя контролАз губя контрол