Листата падат, падат във реката, а реката ги отнася във но.Спомените карат хората да страдат, понякога съдбата действи.Странно, ау, как си, ау, ской си, чух от някой, колко си щастлив.Но листата падат във но, те падат с мен, с мен.Е, все пак благодаря, за всичко, което си ми дав.На стената ми висият успехи, в гардероба вече няма твои дрехи.Келф е да, от сто скъп апартамент.Ей го най, спразни се в един момент.Два куфара и четири стени не правят тон.Гитара с късени струни не прави тон.Знам, че снимките ти са само за фон.Там, където седеше на своя трос е как?Празна маса в празна кухня.Искам просто да избухна.Да превърна всичко в дух ли?Всичко свърши, но точно тук ли?На моя брак, твоите обувки.На твоя врат, моите целувки.Чак сега, разбрах какъв бобак съм.Изобщо как смеш да питаш как съм?Ау, как си?Ау, ской си?Чухот някой.Кога си щастлив?Но листата падат повно.Те падат с мен.С мен.Все пак, благодаря.За всичко, което си ми дал.В тъмна стая мисля си за теб.Дали без мене ще си по-добре?Гледам снимки, липсваш повече.Не гледам снимки, липсваш още повече.След всеки наш скандал, управдание.Уж заедно, на разстояние.За мен е по-красива си от северно сияние.Любима моя, всички ни изкарваха хвилине.Твърде много възли, твърде много късахме въжето.И сълзите капещи за теб пълнят и морето.А мечтите като хиляди фенери в небето гаснат.С пламъка красив, но твърде красък.Камък по камък проблемите ни правят замък.Познаваш ме такъв съм си от малък труден съзалък.Не вярви на всичко, което хората ти казват.На снимки съм щастлив, вътре спомени ме смазват.Ау, как си? Ау, с кой си?Чух от някой, колко си щастлив.Но листата падат пъвно.Те падат с мен, с мен.Е, събак, мога да търя.За всичко, което си ми дав.