Добре дошъл на масака, попел си ми се на къ,
чу ти ради своя шляпка, измукал си се за длако,
не можеш да се караш в членишу странку,
настави да кеняш,
но се чешнеш лептириче в стомаку.
Де сте роджени, колкото дойдеми,
едно дневно молите се пред свечом,
да време проджени.
Пре се врачи джепови са дупло пули,
а ви още въввек саняте о Европскоюнии.
Меняю се владе оби и они са ту,
прези као спомени култури заувек е ту.
Чуваю ме улице и они, що са урил,
а ти, никъд, никъд не че чивати мой стил.
Ово са дани, кад се долази на свое,
ово са дани,
кад да се победе брое,
а порази са само ружна далека сетчаня.
Взимам ти прецус,
хвоните без дечканя,
прошао съм бедо,
превазишао съм сраня,
ка стално правиш паре,
нема с време на да саняш.
От лудила до хаоса,
знао си да знао съм,
и си пао,
къде я пао съм,
а знао съм,
да сте пицке мишневи и шакали,
да не че те бити туя,
кои къд срак е зафали,
ке ще му изтерои,
бог е мой бодигард,
а публика е решила,
да ове године проигра.
Най-полъг е грача,
най-твърджег е бача,
ко'че да се усуди,
да ме овде надяча.
Прец,
братве,
Белград е мой храм,
ви,
що ме знате,
знате,
да пише дам,
увед пише знам,
увед пар милиа изпред,
нису ме скапирали,
мислили су да мисле,
чуем,
да сте яки,
прец е убийствер,
платни нам е банда,
платни нам е систем.
Ово е мое,
бави се с нечим другим,
ерцеш вечно поред мене,
бъди други,
брате,
буди ладан,
ово е само реп,
дошъл съм да одувам и набудим джеп.