Съня ми спомен, демон все нахлува
сърцето спира, детски плач дочува
и търся в люката, доме ли си ти?
Нали е само сън това
за тебе аз живея си не мог.
Едничка радости за мен остана,
ръчички сладки протегни на мама,
с усмивка моите слъзи ти пресуши,
подкрепа мъжка ми бъди,
за тебе аз живея си не мог.
Имам те,
имаш ме,
слънчев дар от Бога.
Щастливи бяхме трима с твоя татко,
щастливи бяхме трима, но за кратко,
обърна гръб, напусна нашия дом,
как да забравя тоя ден,
за тебе аз живея
си не мог.
Имам те,
имаш ме,
слънчев дар от Бога.
Щастливи бяхме трима с твоя татко,
с усмивка моите слъзи ти пресуши,
подкрепа мъжка ми бъди,
за тебе аз
живея си не мог.
