Тягат устните ти
от зеловските ми
а очакваш от мен
разумен и влюбен да съм
в този момент.
Трета вечер поред,
нито стъпка напред,
за ръка се държим съвсем като в някакъв стар ретрофилм.
Мога в много неща, не и това,
с теб да съм тиха вода.
Всички дяволи в мен болудяха съвсем,
искам те още сега.
Дай ми устните си и не говори кака луда с мен.
Си подари и рискувай веднъж,
завидно ще смива да си по небе държиш точно с мен.
Няма време, любов,
няма втори живот.
За кога се пестим и думи, и чувства, и страц?
За кога?
Мога в много неща, не и това,
с теб да съм тиха вода.
Всички дяволи в мен болудяха съвсем,
искам те още сега.
Дай ми устните си и не говори кака луда с мен.
Си подари и рискувай веднъж,
завидно ще смива да си по небе държиш.
Дай ми устните си,
разпилей косите си, искам в тях
да здоровя пръстите си и до сутринта
с мен да забравиш за всичко на света.
Искаш ли?
Със теб да събудим нощта.
Искаш ли?
Със мен да забравиш света.
Дай ми устните си и не говори кака луда с мен.
Си подари и рискувай веднъж,
завидно ще смива да си по небе държиш.
Дай ми устните си,
разпилей косите си, хубава си.
С този огън в погледа си страшно хубава.
А времето бърза и няма да чакам,
и няма любов да песня за някой ден.
Идвай с мен!