Една сълза сама блести-блести сега в окото
Защо ли ти с мен е бе така, така жестока?
Дали на любовта наступи вече, вече е края?
Дали е края, а сега, сега защо не зная?
Колко ми липсваш, ангел мой!
Колко ми липсваш, ангел мой!
Спри се, върни се, върни се отново при мен!
Спри се, ще галя, ще паля аз твойто сърце!
Спри се, мечтая за тебе, за тебе живея!
Щом е струдено навън и теб ще се звея!
Когато нещо много,
много мило в мен умира,
душата първа най-добре, добре това разбира!
И всеки спомен в мен не са, нещата ще прогони!
Нима за мене, ти ще бъдеш само, само спомен!
Тебе обичам, ангел мой!
Тебе обичам, ангел мой!
Спри се, върни се, върни се отново при мен!
Спри се, ще галя, ще паля аз твойто сърце!
Спри се, мечтая за тебе, за тебе живея!
Щом е струдено навън и теб ще се звея!
Най, най, най...
Най, най, най...
Спри се, върни се, върни се отново при мен!
Спри се, ще галя, ще паля аз твойто сърце!
Спри се, мечтая за тебе, за тебе живея!
Ще се звея!