Овек ми тая в картах е,
мърж в липна прекратка е.
За все кърси желива,
на скрипата се сходи.
Ти си над мен, но все добиш,
ти своят снат не те личне.
Как не смиш, най-бълго учеш,
това ме скупно е.
Остана све сама,
смънка в нама е час.
Се би дала тън тренутък, да не изгуби.
Отсеяр мен, нама сенок,
тебе плавам, дай ми все.
Дихам не за тебе.
Дихам не за тебе.
Дихам не за тебе.
Спори се усъх в дихал, моих в твои постели.
Когато скупе едно сва, док'во се ноч не конча.
По час и скупе падава, обчутък с другега света.
Когато дира и осветла, ноч ме даноч.
Мислям,
па,
рекна ти от стен,
очи си ми усъм саня.
Веком збудим се,
всакъв си желим да си за не здрава.
Човек бросал можности,
обърнене,
усе против нама.
Ночът спри, другът игра кърмитва имава.
Остана сва сама, смъка в нама.
И час се би дал на този момент да не изгубим.
Оцеян веднама, сенок, тебе плавам, дай ми все.
Дихам не за тебе.
Дихам не за тебе.