Със една монета в ръката,
кой да питам друг, освен съдбата?
Ако е си, просто закъсняваш,
ако е Торя, изневеряваш.
Докато във въздуха върти се,
съм телефонен, ти ми пишеш, първа дума пише,
съжалявам, дъчета надатах си ли?
Нямам!
Беше ли ти хубаво,
докато те събличаше за мен?
Помисли ли,
не ти ли писна да разбиваш се сърцето ми?
Не беше гамък,
факт не би могло да издържи,
на вашите ти,
беше ли ти хубаво?
Нали един път сежди, казваш и ми ти,
но и веднага ще обича се да знаеш истински,
сега в очите погледни мен само и кажи,
слубаше ли си,
слубаше ли си?
Пак седна монета в ръката,
докъде докара не съдбата,
ако е си съм,
ме не дишаш,
ако е то рано,
не ме обичаш,
твоето любимо,
извинявай,
вече се изтърка,
не го повтаряй,
явно и душата да си давам,
тебе мога само да те нямам!
Нямам!
Беше ли ти хубаво,
докато те събличаше за мен?
Помисли ли,
не ти ли писна да разбиваш се сърцето ми?
Не беше гамък,
пак не би могло да издържи,
на вашите ти,
беше ли ти хубаво?
Нали един път сежди, казваш и ми ти,
но и веднага ще обича се да знаеш истински,
сега в очите погледни мен само и кажи,
сръбаш ли си,
сръбаш ли си?
Беше ли ти хубаво,
нали един път сежди,
казваш и ми ти,
но и веднага ще обича се да знаеш истински,
сега в очите погледни мен само и кажи,
сръбаш ли си,
сръбаш ли си?