Абракадабра, за мен не да умира,
Абракадабра, да плаче да не спира,
Абракадабра, за тебе да забрави,
Когато спи до деветдесят, буди от космари.
Абракадабра,
вежем га девет пута,
Абракадабра,
да сърце му не лута,
Абракадабра,
да те не ожени,
И да си жива вътре,
да се опет врати мени.
Защото две е по-добре от една,
Светова му е в кръвта,
Мечата те обсуе,
Госта е било сега,
нех сме проклете,
због нега.
Вземи ми болката,
вземи ми любовта,
И нека те обиджа,
както мене не можа.
Сестра е у Сузама, отча смотия,
Возми га и от мене, имаш ли кърви сгия.
Абракадабра,
вежем га девет пута,
Абракадабра,
да сърце му не лута,
Абракадабра,
душата ще му взема,
Докато спре да диша в очите да ме гледа.
Вето то, он е човек за сърце твърде,
Он е човек на съхи стърде,
Той и две-три ли наре ни,
Когато ни се губи най-ще го боли.
Сестра е у Сузама,
отча смотия,
Возми га и от мене, имаш ли кърви сгия.
Веднъж обичаме,
гай да не скиряме,
Да плачем за мъжето насмири отиване.
Вземи ми болката,
вземи ми любовта,
И нека те обича както мене не можа.
Сестра е у Сузама,
отча смотия,
Возми га и от мене, имаш ли кърви сгия.