Се срещам, срещам, срещам,
срещам.
Ревнуваш ме от вятъра дори,
в косите ми лудешки затанцувам.
Забрави ли,
че страстно до зори,
прегръща ме и нежно ме целува.
Ревнуваш ме от рук, налия дъжд.
С небесен плач лицето ми погалил.
Превръща се в невидимия мъж,
о мразата в сърцето ти разпалил.
Ревнивите не знаят да обичат,
защото ревността е нелегчима.
Ревнивите в любов до гроб се вричат,
но в любовта и много мъка има.
Ревнуваш ме от тихите звезди,
които зад пердето ми надничат.
А твойте ревност,
любовта руши,
ревнивите не могат да обичат.
Ревнивите не знаят да обичат,
защото ревността е нелегчима.
Ревнивите в любов до гроб се вричат,
но в любовта и много мъка има.
Забрави ли, че страстно до зори,
забрави ли,
че страстно до зори,
прегръщо си ме и си ме целуваш.
Ревнивите не знаят да обичат,
защото ревността е нелегчима.
Ревнивите в любов до гроб се вричат,
но в любовта и много мъка има.
Ревнивите не знаят да обичат,
защото ревността е нелигчима.