Рано аз родината напусна,
нямах още двадесет и пет.
Се по чужди друмишта препусках,
да го трся пустија красме.
Се по чужди друмишта препусках,
да го трся пустија красме.
И гласаћ на тате още чубам,
искам да си мој достојен си,
запомни катво то да ти здубам.
Тисиће дорожба напирим,
запомни катво то да ти здубам,
тисиће дорожба напирим.
Време то като
вода истече,
някак неосетно по белях,
думите,
што тате ми ги рече,
истина са касного разбра.
И гласаћ му фак на саду чубам,
искам да си мој достојен си,
запомни катво то да ти здубам,
тисиће дорожба напирим,
запомни катво то да ти здубам,
тисиће дорожба напирим,
тисиће дорожба напирим.
