Гостини в сърцето,
ти въди ми цял живот.
Идвай като гръб в небето, всякът е ме нужна нощ.
Вятър ли полето от светлки огъз браг?
Или ти ми взе сърцето без дори да разберам?
Като лятна буряни врахлита,
идва и отлита често любовта.
Помагаш са носето и се питаш каква ли аз сънце грее в дъжда.
Като лятна буряни врахлита,
идва и отлита често любовта.
Като спомен е повикан с аромат на бяла
момина сълза.
Гостини в сърцето,
нека си ми от любов.
Облак пирински в небето,
слънце във деня мино.
Вятър ли полето от светлки огъз браг?
Или ти ми
взе сърцето без дори да разберам?
Като лятна буряни врахлита,
идва и отлита често любовта.
Помагаш са носето и се питаш каква ли аз сънце грее в дъжда.
Като лятна буряни врахлита,
идва и отлита често любовта.
Като спомен е повикан с аромат на бяла момина сълза.
Като лятна буряни врахлита,
идва и отлита често любовта.
Помагаш са носето и се питаш каква ли аз сънце грее в дъжда.
Като лятна буряни врахлита,
идва и отлита често любовта.
Идва като спомен е повикан с аромат на бяла момина сълза.