���Пристъпваш тихо към сърцето ми и чакаш нещада ти отворя, аз обаче не намирам вратаДълбоко в мене любовта са ми е зазидалаусещам само безрезличен вятър и мъглане съм виновна за това, което чувствам сегада не ранявам, аз не искам вече моята душане дей да мислиш, че нарочно бягам от любовтатя просто ще се случи, но кога?Дали ще те обикна?Дали със теб ще свикна?И два мъртва във раяда си запазвам стаяДали в тази стаяще бъда с теб до края?Дали ще бъда с друг?Или с друга, аз не знаяЩе се опитам да разбия тази моя стенаЩе се опитам да подкупя в ней добрата странаЩе ѝ предложа пръсен върху, който няма тъгаЩе я почерпя питие от увещанияЩе измета навън и малкото съмнениеЩе махна моите очила от недовериеЩе те повярвам, ще се влека сърцето сиЩе го поставя в ръцете тиДали ще те обикна?Дали със теб ще свикна?И два мъртва във раяда си запазвам стаяДали в тази стаяще бъда с теб до края?Дали ще бъда с друг?Или с друга? Аз не знаяЩе се опитам да разбия тази моя стенаЩе се опитам да подкупя в ней добрата странаЩе ѝ предложа пръсен върху, който няма тъгаЩе я почерпя питие от увещанияИ някой ден, при мен, тук касно денТи ще се спреш, ще се усмихнеш, ще ме вземеш своя нежен членЩе ти повярвам, ще се влека сърцето сиЩе го поставя в ръцете тиДали ще те обикна?Дали със теб ще свикна?И два мъртва в раяда си запазвам стаяДали в тази стаяще бъда с теб до края?Дали ще бъда с друг?Или с друга? Аз не знаяДали ще те обикна?