Ти питаш ме,
защо се незна,
стоя пред тебе и пак мълча.
Виновен
си и пак слъжа, зревява ч моята душа.
Не казваш ли,
че пак си сям, каква смога да ти дам?
А беше време за любов,
но чак сега ли си готов?
Ти съжаляваш ли сега?
Не бягай!
Ууууууууууууу!
Обичам себе си сега, аз съм тази силна жена,
чакаш но откъде,
аз имам само спомени,
затъжни и самотни дни.
И днес оби ти пак звъниш,
не можеш да ме задържиш,
не чакай нищо повече,
оби тъчно и слично е.
Ти съжаляваш ли сега?
Не бягай!
Зайдяваш в любовта,
задена е тя.
Моя поглед ти не би я,
а времето бързо отлетя,
късността на ти не разбра,
остана съблечена ме.
Искам яма,
ти не би я,
обичам себе си сега, аз съм тази
силна жена,
пояко ти не пожерна.
Моя поглед ти не би я,
а времето бързо отлетя,
късността на ти не разбра,
остана съблечена ме.
Искам яма, ти не би я,
обичам себе си сега, аз съм тази силна жена,
пояко ти не пожерна.
Ти не
би я!