До южния полюс ходих,
пак навсякъде виждах те.
Децата на теб си кръстих,
друго повече не питах.
Наколко добри мъже,
съсипах животите,
докато забравям те.
Още съм с теб.
Удари ме, дъжди, не кажи, думай дна, но да боли.
Да мога от теб да си тръгня,
да си номер едно, престани.
Пай да веднага сме от бъсни,
да няма любов, нещо направи.
Когато цълувам други, не отварям очите сни.
Ще видя, че ти си вътре, друго повече не питай.
Не питай за нощите,
стелата на другите,
когато докосваш ме, още съм с теб.
Удари ме, дъжди, не кажи, думай дна, но да боли.
Да мога от теб да си тръгня,
да си номер едно, престани.
Пай да веднага сме от бъсни,
да няма любов, нещо направи.
По вече не питай,
по вече не питай,
да няма любов, нещо направи.
Удари ме, дъжди, не кажи, думай дна, но да боли.
Да мога от теб да си тръгня,
да си номер едно, престани.
Пай да веднага сме от бъсни,
да няма любов, нещо направи.
Да няма любов, нещо направи.