Стари хора казват, думи говорят,
в песни я възпяват, помнят и плачат.
Най напредварвеше,
байрак носеше,
на шатара и на обьорги е ба.
Беше трудно време,
бяха тежки дни,
никой не намери
сили да се бий.
Със главина долу
ходеха об страх,
да не сломят някой български ум над.
Със главина долу ходеха об страх,
да не сломят някой български ум над.
Там са сълзи черни,
рай навезаше,
българското знаме с кръв обливаше.
Молеше се Богу усички да прости,
и народа
тъжен пак да утеши.
Молеше се Богу
усички да прости,
и
народа
тъжен пак да утеши.
Може да е трудно,
може да боли,
но за свободата
всеки ще търпи.
Днеска сме щастливи и горди българи,
и за рай на всеки миг да замълчи.
Днеска сме щасливи
и горди българи,
и за рай на всеки миг да замълчи.