Дабора шарен, пак пътува тъмни очи горят.
Плачат сърцата,
дей се заедно но за последен път.
Колко жестока е съдбата, времето как да спрат.
Късно е вече, дей се заедно но за последен път.
Откакто свят светува, пежът за конца рува,
момичето е дадено на друг.
Всяка нощ съням още и въждялма,
с полна ендра нати ще му върна ждялма.
Сиганин как обичам, зная, но още знам.
Сиганин как страда,
що остане сам.
Тя ще замине утре,
някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.
Всяка нощ съням още и въждялма,
с полна ендра нати ще му върна ждялма.
Сиганин как обичам, зная, но още знам.
Сиганин как страда,
що остане сам.
Тя ще замине утре, някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.
Дябол е шарен, падват обето ми, мълчи го ряд.
Плачат сърцата,
те са заедно много за последен път.
От както свят светува,
тежък за конца рува,
момичето е дадено на друг.
Всяка нощ съням още и въждялма,
с полна ендра нати ще му върна ждялма.
Сиганин как обичам,
зная, но още знам.
Сиганин как страда, що остане сам.
Тя ще замине утре,
някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.
Всяка нощ съням още и въждялма,
с полна ендра нати ще му върна ждялма.
Сиганин как обичам, зная, но още знам.
Сиганин как страда,
що остане сам.
Тя ще замине утре, някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.
Всяка нощ съням още и въждялма,
с полна ендра нати ще му върна ждялма.
Сиганин как обичам,
зная, но още знам.
Сиганин как страда,
що остане сам.
Тя ще замине утре, някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.