И тази вечер вървя сама,
за да прогоня моята полка.
Студен и пусте,
без теб дома,
не искам вътре аз да влизам,
по-добре сама да скитам.
Зная аз, че друга обичаш и в този час,
с целовки обсипваш, прекръщаш я,
а мене прекръща нощта.
Добре, че вели,
сълзите ми скрива, но моята полка дали ще спре?
Дъждът ще измие,
така да горчива,
но споведа в мене не ще умре.
Добре, че вели,
сълзите ми скрива, но моята полка дали ще спре?
Зная аз,
че друга обичаш и в този час,
с целовки обсипваш,
прекръщаш я,
а мене прекръща нощта в самота.
И тази вечер ще спя сама
в прегръдките на тишината.
Привикнах вече,
не те виня.
Но твоита сянка във съня ми,
идва и краде дъха ми.
Зная аз,
че друга обичаш и в този час,
с целовки обсипваш,
прекръщаш я,
а мене прекръща нощта.
Добре, че вели,
сълзите ми скрива, но моята полка дали ще спре?
Дъждът ще измие,
така да горчива,
но споведа в мене не ще умре.
Зная аз,
че друга
обичаш и в този час,
с целовки обсипваш,
прекръщаш я,
а мене прекръща нощта в самота.
Добре, че вели,
сълзите ми скрива, но моята полка дали ще спре?
Зная аз, че друга
обичаш и в този час,
с целовки обсипваш,
прекръщаш я,
а мене прекръща нощта в самота.