Волна ми, волна ми, дъхами я поръм ми
Лишними дозами,
лёгкими полами
Със свари ми замутни ми, мъзъ закатни ми
Глупими сороми, стали запутани
Волна ми,
волна ми,
дъхами я поръм ми Лишними дозами,
лёгкими полами
Със свари ми замутни ми,
мъзъ закатни ми Глупими сороми,
стали запутани
Те мъртвят малки мальчиков,
ето мило гердит Слеза уже не катят,
правда уже не терпят
Въздух суров е по крышата,
я би хотела забит всъщност Давай же това изжигаме,
че не ще бъде крила
Я помня всъщност крики за двери,
как начинала ти дико скандалы
Моя боль, твоя панацея, оставят душа лиша азвала
Но силна воля,
улыбка на хала,
тебе так нравилась ета
И щото пархала,
оно възраждала се и умирала там где-то
Но а вспомня родная, хотя би, че ти хороша
Първият губи твои да касали с нежна дружи по кожа
Тебе нравились маски, любов към незнакомца
Скажи,
а може напрасно ти превратила зверя в питомца
Воламе,
воламе,
втеха ми,
напора ми Лишними дозами,
легкими полами
Са сварими замотами,
мъза закатами Глупими сорами стали запотени
Пътерял пространство,
време кажется,
пальца не имеят каждое слово
В бальне изпаришся как туман,
чувство забитая тема
Холодом,
снова по венам,
ти моя нежная стерва,
твоя руки капкан
Там за закатами, наверно утоним ми
Стрелами огненими, сердце мое забери
Голос под окнами, в уши от сколками
Хотели бъд вечни, ми така не смогли
Волна ми,
волна ми,
дъха ми я поръми,
лишни ми дозами,
легки ми полдани
Се в свари ми замутни ми,
мъза заката ми,
глупа ми сороми,
стали запутани