И слънцето изкре, слънцето се сгре, а под него нищо ново.
Ние сме сега, нашите мечти, някога преди.
Ние сме сега, нашите мечти, но дали сме по-щастливи.
Ние сме сега, нашите мечти.
Каквото е било, то е и сега, и каквото пак ще бъде,
вече не биле, някога преди.
За теб не знах, но аз бях съм почти на всички тези пъти.
Някога преди, но аз бях съм почти на всички тези пъти.
Колко съм раздал, колко съм отнем, времето ще заличи,
никой не успя в мен да промени твоите черти.
Гледам се сега някакво сън, времето повери, че всичко съм верил, а ти?
За теб не знах, но аз бях съм почти на всички тези пъти.
Дали ти вземеш да излизаш сега, в някога преди?
Няма никой като теб, няма като теб, и аз и ти не сме случайно.
Няма никой като теб, и аз не съм със теб случайно.
Аз не съм със теб случайно.
Дали ти вземеш да излизаш сега?
Няма никой като теб, няма като теб, и аз и ти не сме случайно.
Дали ти вземеш да излизаш сега?