CWAНощта бе сана са спуска, от неяСъражат съм ища в невидими телаЖадувам нещо, за нещо плеяСъс някой буден пиша всякакви нещаО, аз съм свикнал така да живеяСреточно дишам и издишам тишинаНощта е лопка да тръгна и с неяОт изгреба на дясно втората зъздаИща до сутринтаНощта е звънка, прозрачна и нежнаЗелената наднича в моята душаАз поглеждам обратно през неяКъм са нища безкрайни за реалносттаО, да, аз съм свикнал така да живеяСреточно дишам и издишам тишинаНощта катувам, пътувам, пресеяОт изгреба на дясно втората звездаИща до сутринтаДо сутринта
