Чаша, горчи, вълкаве,
спомен за нежни ръце.
Цигара дими,
изгаря почти,
а в тъмното твоито лице,
ме следи.
Ме следи.
От самота,
но крещя,
тази болка кога ли ще спре?
Една слънза си ти сега, с горчиният вкус накъпе.
Навсякъде,
в стаята,
аз те вижда във всеки предмет.
И още си тут,
до мен сега,
а не мога да стигна до теб.
Чаша държа в пръце,
със недопиток капе.
Цигара една, до край изгоря,
изчезва и твойто лице,
без следа.
Без следа.
От самота,
но крещя,
тази болка кога ли ще спре?
Една слънза си ти сега, с горчиният вкус накъпе.
Навсякъде,
в стаята,
аз те вижда във всеки предмет.
И още си тут,
до мен сега,
а не мога да стигна до теб.
От самота,
но крещя,
тази болка кога ли ще спре?
Една слънза си ти сега, с горчиният вкус накъпе.
Навсякъде,
в стаята,
аз те вижда във всеки предмет.
И още си тук,
до мен сега,
а не мога да стигна до теб.