Китара
До врата та самотна, до знака молчи.
Ночь, от заглохнанной думи,
Скрит во сне я все еще блестит.
Дух на отлитнала, нежность шептит,
Плачет изгублена кор.
Толку во многу нечто да ти кажа,
Искам, но още не могу любовь.
Тозе живок без тебе проклятие.
Тихите стапки на дышку поважа,
Чума вов день, изненадвашто нов,
Пак си с мене любовь.
Толку во много нечто да ти кажа,
Искам, но още не могу любовь.
Тозе живок без тебе проклятие.
Тихите стапки на дышку поважа,
Чума вов день, изненадвашто нов,
Пак си с мене любовь.
Чуи, плачет гитарата,
Добротата подпряна,
И от всички забрабена.
Вон смеси лятото,
Аромат налипи,
Се разнася навсякаде.
Чувствам дыхать и отново любовь.
Топлая лятната ночь.
Это дошла си при мене отново,
Глядишь присвити, черогни очи,
Давашь надежда, която горчит.
Видашь мечтите ми днес, без да питаш,
Караш зацето, да дича сега,
Носиш ми стара тага.
Толково много, неща да ти кажа,
Искам, но още не мога любовь.
Толка живот, без тебе,
Э проклятие.
Тихите стырки, не дашь побаважа,
Чула вовде, изненадвашто нов,
Пак си с мене любовь.
Преверни ме, преверни ме,
Преверни ме вдога.
Преверни ме вдога.