Казвам съм ти го преди,
казвам ти го и сега.
Обичам те доволка,
ти си моята жена.
Напода от дома,
свита на кълбо,
говоря си сама и не помрътвам.
От студ и от страх, че виждам само вещите ти, но
не и те.
Пияна ако бях, ще бъде по-добре.
Луда ако бях, ще бъде по-добре.
Тръгна си от мен, тръгна си без думи, без сълзи,
тръгна си.
Вече те няма, а си навсякъде.
Сякаш ме гледаш, тайнот някъде.
Сякаш се връщаш, още по-студен.
Да добиеш остатъка от мен.
Връщам койли път, лента да назад.
Умирам койли път, не свършва този ад.
Животът ми без теб е като един билет за никъде.
Пияна ако бях, ще бъде по-добре.
Луда ако бях, ще бъде по-добре.
Тръгна си от мен, тръгна си без думи, без сълзи,
тръгна си.
Вече те няма, а си навсякъде.
Сякаш ме гледаш, тайнот някъде.
Сякаш се връщаш, още по-студен.
Да добиеш остатъка от мен.
Казвал съм ти го преди,
казвам ти го и сега.
Обичам те, Добролока.
Ти си моя дъждна.
Вече те няма, а си навсякъде.
Сякаш ме гледаш, тайнот някъде.
Вече те няма, а си навсякъде.
Сякаш ме гледаш, тайнот някъде.
Сякаш се връщаш, още по-студен.
Да добиеш остатъка от мен.