Оставаме, оставаме, оставаме.
Когато вие кажете, че ние трябва да останем,
ни оставаме, даме и господа.
Има една песен, която се казва
«На края на света» и звучи е така.
Искам да ми помагате като съпоследно.
Ръците въве!
Айде!
Айде!
Извървях и няма край,
усетих долка в мен,
а бях и уморен да вървя и да търся още.
Аз
не знам
кога и как да стигна там,
тот е
в тъз пръд.
Нямам време,
но видяхте на края
на света.
Не повярвах, че си там,
за да стигна до теб ще трябва сам да вървя.
Не повярвах,
че си там,
за да стигна до теб ще трябва сам да вървя.
Не повярвах,
че си там,
за да стигна до теб ще трябва сам да вървя.
Не виждах светлина,
говорих спешина,
но не спрях да рисувам образ в мен.
Не знам дали е ден,
и пак съм уморен да вървя и да търся още.
Аз
не знам кога и как да стигна там,
тот е в тъз пръд.
Нямам време,
но видяхте на края на света.
Не повярвах,
че си там,
за да стигна до теб ще трябва сам.
Да вървя.
Нямам време,
но видяхте на края на света.
И ще се учим да се обичаме все по-вече и по-вече.
Не е трудно.
Не повярвах, че си там,
за да стигна до теб ще трябва сам.
Трябва сам.
О,
трябва сам.
Ей,
и ще вървя.
Затова ви виждам.
Много даме и господа, повеливам,
че тръгваме.
Обичам ви,
наистина.