...
Връбей
Как си добре си не дей
Слъжи нямаме в теб,
къде отидат всички фантазии.
А как мечтаяхме заедно.
Те минават, а те не заправят.
О, няма дежки разкош.
Смели глупави,
седовни глупави,
щастливи без пукнат граф.
И твой возъбързани,
къмут разъгледани,
не виждат прекрасното днес.
И всеки по пътя си,
далеч други спътници,
пътуват и бягат от себе си.
Търсят
от миналитни,
търсят загубени дни.
Търсят
от миналитни,
търсят
себе си.
Здравей!
Как си добър и си недей!
Върху това, че нямаме в теб,
къде
отидат всички фантазии.
А как мечтаяхме заедно.
Здравей!
Как си добър и си недей!
Върху това, че нямаме в теб,
къде
отидат всички фантазии.
А как мечтаяхме заедно.