Към залеза очите приковани, на палубата тишина и само тишина.
Но шепот на вълните притихва в корабни витла.
Отронен ви посреща ни брега, пристанището тихо ни очаква.
Примигват замечтани светлините, във падналия мрак едва-едва.
Очакване сърцето го добие, на фриста на е пусто тишина.
Но ето стъпки на жена, във здрача на смокините се крият.
Усмивка, плаха и целувка, прошепнати като на сънслоба.
Покалени от луната милувка, весенки сливат се в една.
Очакване сърцето го добие, на фриста на е пусто тишина.
Но ето стъпки на жена, във здрача на смокините се крият.
Очакване сърцето го добие, на фриста на е пусто тишина.
Но ето стъпки на жена, във здрача на смокините се крият.
Очакване сърцето го добие, на фриста на е пусто тишина.
Но ето стъпки на жена, във здрача на смокините се крият.
АПЛОДИСМЕНТА