Проклина моето сърце,
че те обича жадно,
пред мен стоиш на голене,
ти като ангел паднал.
Протягам двете си ръце
и времето се спира,
виновно е това сърце,
че болката избира.
Мълчи, виновно си сърце,
че като свещ изкаям.
Мълчи,
виновно си сърце,
че грешките на любовта аз въпек повторям.
Мълчи, виновно си сърце, че като свещ изцам.
Мълчи, виновно си сърце,
че грешките на любовта аз въпек повтарям.
С очите ми топи селе,
гурчи ми от тревога.
Отровали си и лимет, но аз без теб не мога.
Подарък ти от мен вземи,
вземи сърцето, гледо.
Други от обич му дари,
то цялото ще свети.
Молчи, виновно си сърце, че като свеж ти сгарям.
Молчи,
виновно си сърце,
че грешките на любовта,
аз пак повтарям.
Молчи, виновно си сърце,
че като свеж ти сгарям.
Молчи, виновно си сърце,
че грешките на любовта,
аз пак повтарям.
Молчи,
виновно си сърце,
че като свеж ти сгарям.
Молчи, виновно си сърце,
че грешките на любовта,
аз пак повтарям.