Този свят голям,
страдах аз сама,
домига свещен,
който спря до мен.
Този свят голям,
за мъжа е срям,
плаче ни една
хубава жена.
Във очите ни
пламна искра,
и разтъпна в небето зора,
ще грее този земен деж да слипи но.
Защото този е от арест искра любов,
във очите ни пламна искра,
и разтъпна в небето зора,
ще грее този земен деж да слипи но.
Защото този е от арест искра любов.
Топи с поглед жар,
моята душа,
с устни пресуши моите сълзи.
Този свят голям,
за мъжа е срям,
плаче ни една хубава жена.
Във очите ни пламна искра,
и разтъпна в небето зора,
ще грее този земен деж да слипи но.
Защото този е от арест искра любов,
във очите ни пламна искра,
и разтъпна в небето зора,
ще грее този земен деж да слипи но.
Защото този е от арест искра любов,
във очите ни пламна искра,
и разтъпна в небето зора,
ще грее този земен деж да слипи но.
Този е от арест искра любов.