Не
помня ден в живота си
Преминал без да пея аз,
но не веднъж по пътя си
съм пяла с болка, не с глас.
Идвало ми е да плача,
и дори да се откажа,
след нечесни удари в гърба.
Но когато изпрага се пред вас,
изабравям за всичко друго аз,
щом в очите ви топли прочета тази песен за мен е писана.
Щом запеете с мен и усещам този момент,
че за мен не няма по-голяма награда от това.
Точно вашата любов ме крепи в този живот,
страшно много имам, щом ви имам вас.
Нема е страх от думите,
на хора дето не ценя,
да си спе с тят, кой шумите,
защото аз ще издържа.
През какво ли не преминах,
до където исках стигнах,
мога още ако сте с мен.
И когато пред вас застана аз,
и гласът ви се слез, моя глас,
не изпълнат любов и щастие.
И разбирам, че струвало се.
Точно вашата
любов ме крепи в този живот,
и за мен не няма по-голяма награда от това.
Мойте песни пеете, всяка дума им знаете,
страшно много имам, щом ви имам вас.