Друга съм вече, спри да ми пречиш.
Спри смеха
над света.
Всичко обърна и си замина.
Стой си там,
сам и ням,
искрито няма да плача за теб.
Ще заключа вратите,
спомен за тебе суров.
Аминь!
Ще изхвърля юздите, скъсани от любов.
Ще се рея и ще се слея с небето безкрайно над мен.
Ще се смея и ще живея без чувството,
че съм ти вблен.
С лека ръка,
с чиста душа,
ще ти простя за това.
Как си тръгна и как предаде, загърби,
вългу би, уби любовта.
Можеш да вземеш всичко от мене,
болката и страха.
Но не допустам да ми отнемеш смисъла,
любовта.
Искрито няма да плача за теб.
Ще заключа вратите,
спомен за тебе суров.
Аминь! Ще изхвърля юздите, скъсани от любов.
Ще се рея и ще се слея с небето безкрайно над мен.
Ще се смея и ще живея без чувството,
че съм ти вблен.
С лека ръка,
с чиста душа,
ще ти простя за това.
Как си тръгна и как предаде,
загърби,
вългу би,
уби любовта.
Ще се рея и ще се слея с небето безкрайно над мен.
Ще се смея и ще живея без чувството,
че съм ти вблен.
С лека ръка,
с чиста душа,
ще ти простя за това.
Как си тръгна и как предаде, загърби, вългу би,
уби любовта.