И нещо бавно вече си отива, аз викам завърни се първи спомен.
Но спомена зад срещата се скрива, сама оставам в този свят огромен.
И нещо светло вече ме забравя, аз викам запомни ме първа среща.
Но туй, което песента ми дава, сега от песните ми взема нещо.
И нещо тайно иска да ме съди, аз викам първи огън, тебе чакам.
Но туй, което искал съм да бъде, едва и може да ми върне мрака.
И нещо скъпо вече ще загубя, аз викам завърни се моя песен.
Но туй, което някога съм любил, отива си като прощал на есен.
И нещо скрито тук ми отмъщава, аз викам за какво е тази мъка.
Но туй, което срещата ми дава, открадва го след туй една разлъка.
И нещо тайно иска да ме съди, аз викам първи огън, тебе чакам.
Но туй, което искал съм да бъде, едва и може да ми върне мрака.
И нещо скъпо вече ще загубя, аз викам завърни се моя песен.
Но туй, което някога съм любил, отива си като прощал на есен.
И нещо скъпо вече ще загубя, аз викам завърни се моя песен.
Но туй, което някога съм любил, отива си като прощал на есен.
Чаведа.