Ищо,
че ги носим в сърцата си
и мечтаем да ги видим пора.
Трудно се разбираме с децата си,
даже и когато си говорим.
Затяк ежедневно,
затяк е зачасно се крижим,
но днешничко все се не достига.
Всичко е толкова просто и ясно,
спомнете си какви сме били,
били нечовика.
Палинки
да садим прибързано, мъчинки в нашите клъпи.
Към себе си държим и бързани казвайки,
че могу сън изкъпи.
