Отворих си очите,
сега избирам новото начало.
Дишам от мечтите,
потехът е пращно огледало.
Чувам тишината, има своя глас и звук,
но не му чи.
Отворих си очите,
когато казах съжалявам за нощите и дните.
На себе си прощавам, познавам тишината,
когато скачам надълбоко вътре в мен.
Ето виж, виж, виж, давам ти любов.
Ето виж, виж, виж,
давам ти живот, ръката ми пани.
Тук е творият дом.
Тук е творият дом.
Ще те звучат спраш, ще ти казват как,
Така,
така,
чужди правила,
ти ли си това или е друг,
но твоята душа иска свобода и тя е тук,
точно тук.
Турида са, с късаните лиците,
ще летя до птиците,
с вятъра се гоним, горе, горе, гоним се.
През 9 планини, в 10-та то дори, ще те намеря,
ще те намеря.
Ето виж, виж, виж,
давам ти любов, ето виж, виж, виж,
давам ти живот,
ръката ми хвани,
тук е твоя дом,
тук е твоя дом.
Сердце ми трепна мале,
душа ми
трепна мале,
в очи огън да мале,
дай ми го,
дай,
дай,
дай ми го,
дай.
Сердце ми трепна мале,
душа ми трепна мале,
в очи огън да мале,
дай ми го,
дай,
дай,
дай ми го,
дай.
Сердце ми трепна мале,
душа ми трепна мале,
в очи огън да мале,
дай ми го,
дай,
дай,
дай ми го,
дай.