Вдигни глава, в мене погледни сръцете си, мокри от сълзи, ме люкосни.
Искаш да вървя, да не гледам как, пак, пак, весилие, раздяжда те.
За теб аз ще остана, сам на прага ще застана, ще те чакам и ще стана, ти га сякам в нощта.
Аз ще остана, да живея ще престана, и като очи, като рана, ме убива любовта, ме убива любовта.
Ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей.
Милотите преброени са, тръгни от мен, каза ми сега.
Късно е, обичам те.
Ще се боря до ден, вгледай с мене напред.
Тук, тук, оставам аз.
Оставам аз.
Не ме е стран.
За тебе аз ще остана.
Сам на прага ще застана.
Ще те чакам и ще стана.
Тика сянка в нощта.
Аз ще остана.
Да живея ще престана.
И какво чека да рана.
Ме убива любовта.
Ме убива любовта.
Ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей, ей.
За любовта ли? За нея мога много да говоря.
Любовта ли? За нея и за тебе ще се боря.
И когато ми каза, че за нас тебе чекая.
Аз не вярвам, не мога да си тръгна.
Ще остана.
За тебе аз ще остана.
Там на прага ще застана.
Ще те чакам и ще стана.
Тика сянка в нощта.
Аз ще остана.
Да живея ще престана.
И какво чека да рана.
Ме убива любовта.
Ме убива любовта.