Някога знаем, че няма път да намираме
Тук поредно мълчание,
с което болка изпитваме
И дори в тъмнината, погълнати от самота
Ще хвана твоята ръка,
но пак ли ще се обвиня
Ти си това, което сега се опитвам да забравя
Ти си следа, останала в нощта,
не не мога да я забравя
Ти си огън ил е ед,
и не заспивам без терп,
ти преминаваш през меня и после пак обращам себе
Пак ли забрави мен
Ти си огън ил е ед,
и не заспивам без терп,
ти преминаваш през мен,
и после пак обращаш себе
И пак ли събудих те
И
когато изтиваме
и вече други обичаме
мислиш, че всичко изпитал съй
и, че няма да те поли
Но когато изтиваме
и на други се вричаме
образът ти избледнява
Ти си огън и лед и не заспивам без теб.
Ти преминаваш през мен и после пак обръщам се.
Пак ли забрави ме?
Ти си огън и лед и не заспивам без теб.
Ти преминаваш през мен и после пак обръщаш се.
И пак ли събудих те?
Но някога в мене нещо тежи,
защо трябва без мен ти да продължиш.
Кажи ми всичко ли се ступи помежто ни?
Няма ли това, махво от те очи?
Възблизам момент и пак се повисли.
Кажи ми сега какво се промени.
И ще остана,
и ще остана,
и ще остана,
и ще остана.
Ти си това, което сега
се опитвам да забравя.
Но ти си огън и лед и не заспивам без теб.
Ти преминаваш през мен и после пак обръщам се.
Пак ли забрави ме?
Ти си огън и лед и не заспивам без теб.
Ти преминаваш през мен и после пак обръщаш се.
Не, не мога да те незабравя.
Ненеморал